Алберт Хертел

Ранен живот и художествено обучение

Алберт Хертел е роден в Берлин на 19 април 1843 г. През ранните си години той прекарва времето си в този град, където по-късно ще се завърне като преподавател. Неговото официално художествено образование започва в Берлинската висша школа по изкуства, където той се обучава в Берлинската академия по изкуства (Kunstakademie Berlin). Тези първоначални уроци полагат основите на неговото техническо развитие, преди той да се насочи към по-мащабните пейзажи, които по-къло впоследствие ще дефинират неговия творчески път.

На двадесетгодишна възраст Алберт Хертел напуска Берлин и се отправя към Рим. Той остава в този италиански град за почти четири години – период, прекаран в изучаване на майсторите и наблюдение на медитеранската светлина. По време на престоя си в Рим той взема уроци от Хайнрих Дребер, насочвайки вниманието си към фините нюанси на пейзажната живопис. Този период на обучение му позволява да излезе извън рамките на класната стая и да се сблъска директно с необятния естествен свят.

Художествената кариера в Берлин и Дюселдорф

След завръщането си в Берлин през 1867 г., Алберт Хертел търси по-нататъшно професионално развитие. Той се премества в Дюселдорф, за да изучава в Академията по изкуства под наставничеството на Освалд Ашенбах. Този период на обучение играе решаваща роля в оформирането на неговия фокус върху пейзажа. Впоследствие той се връща в родния си град, където професионалният му авторитет се утвърждава стабилно в академичните среди на съответното време.

Към 1875 г. той заема позицията на преподавател в Берлинската академия по изкуства. Неговата роля е специфична и прецизна; той е поставен начело на студиото за пейзажна живопис. През две години той изпълнява тази преподавателска функция, насочвайки другите в изучаването на природните величини и детайлите на околната среда. След този период той преминава към работа като независим художник, отдалечавайки се от структурираната среда на академията, за да следва собствените си творчески интереси и субекти.

Техника и артистичен стил

Подходът на Алберт Хертел към пейзажа е дълбоко вкоренен в директното наблюдение на природата. Той прекарва голяма част от времето си, творяйки en plein air, поставяйки ескелета си, за да улови мимолетната светлина и атмосферата на естествения свят. Тази практика му позволява да пренесе спецификите на една сцена върху платното с прецизността на графичен майстор. Творчеството му често се фокусира върху фините промени в релефа и начина, по който светлината се разстила над хоризонта, независимо дали гледа към езеро или към планинска верига.

Докато природата предоставя неговия основен предмет, работата му в студиото разкрива съвсем различен вид фокус. Той се движи между мащабната широта на пейзажа и контролираната среда, необходима за натюрморите и жанровите картини. В тези по-малки композиции ръката на майстора-график е очевидна в внимателното подреждане на обектите. Той прилага уменията си и в илюстрацията, превръщайки повествователни идеи във визуална форма чрез рисуване и живопис.

Техническият му репертоар се разпростива отвъд маслена боя върху платно и включва акварел и темпера. Тази гъвкавост му позволява да адаптира метода си спрямо мащаба на задачата – от интимни скици до по-големи, по-структурирани композиции. Способността му да владее различни медии отразява дисциплинираното му изучаване на това как различните пигменти взаимодействат с различни повърхнини.

• При Ница
• Глед към езерото Лугано
• Глед към планината Естерел, 1879
• Плаж, 1894
• Хофгартен в Берлин, 1897
• Бюкет с пивони

Основни поръчки и религиозни творби

През 1902 г. Алберт Хертел представя проектни ескизи за тринадесет картини, предназначени да украсят Императорското стълбище в Берлинската катедрала. Тези произведения са изпълнени с темпера – медиум, който изисква изключително внимателно и прецизно нанасяне, особено върху толкова мащабни повърхности. Поръчката включва девет квадратни мурала, изобразяващи живота на Исус, съчетани с четири овални таванни панела, фокусирани върху библейски притчи. Тези художествени концепции получават личното одобрение на кайзер Вилхелм II.

Творческият процес по създаването на тези мурали и панели продължава неуморно, докато те не са завършени малко преди официалното откриване на Катедралата през 1905 г. Чрез тези монументални религиозни сцени художникът прави смел скок от по-интимните пейзажи и натюрморти на по-ранните си години, за да се вплете в величествената архитектура на града. Тези картини, изпълнени с темпера, остават централен елемент от вътрешното убранство на катедралата и след завършването ѝ.