Художник
Роден в Като-Камбрези, Франция
Ранните години на Хенри Матис
Хенри Матис се явява на 31 декември 1869 г. в тъканчарска къща на улица rue du Chêne Arnaud. Тази малка къща в Le Cateau-Cambrésis, Франция, е отправната точка за един живот, който в крайна сметка ще се отдалечи много от спокойствието на департамент Нор. Той е най-голямото син на богат търговец на зърно, роден в семейство, занимаващо се със стабилната и практична търговия със земята. Ранните му години са прекатени в Bohain-en-Vermandois, Пикардия, Франция – място, където ритмовете на живота са продиктувани от сезоните и нуждите на семейния бизнес.
Средата на неговото възпитание е далеч от студиото. Растящ в региона Пикардия, той е заобиколен от битовите реалии на търговския дом. В тези първи години няма никаква ранна намек за четка или пигмент. Вместо това, съществуването му е оформено от очакванията на семейството му и небързалия, постоянен живот на син на зърноторговец в един севернофренски град.
Ранното образование и правото
След завършване на средното си образование, Матис се премества в Париж, за да изучава право. През 1887 г. той прекарва време там, фокусирайки се върху строгите структури на правната теория. Този период е белязан от тихата и дисциплинирана работа, която е необходима за един студент в големия град. Той не открива своя път към художественото ателие веднага, а вместо това следва път на професионално обучение, който изглеждаше напълно далеч от платното.
Животът му обаче в крайна сметка го връща в Ле Като-Камбрези. Там той работи като съдебен администратор, поемайки административната тежест на местната правна система. Прекарва време и като нотарен деловодец – роля, която изисква прецизност и непоколебима ръка. Тези години са прекатени сред документи и официални задължения, далеч от цветовете, които по-късно ще прегърне с такава страст. Преди да стане човекът на четката, той е бил човекът на закона.
Художественото обучение и ранните влияния
Преходът от правото към студиото изискваше солидна основа в класическите традиции на Париж. Той се записа в Académie Julian, за да започне този дълъг процес, а по-кът се премести в École Nationale des Beaux-Arts. През тези години той седеше в класните стаи на Уилям-Адълф Бюгере и Гюстав Моро. Тези учители му предоставиха техническата основа, която по-късно ще подкрепи неговите смели отстъпления от традицията. Той прекара времето си в поглъщане на методите на тези наставници, усвоявайки дисциплината на рисуването и структурата на формата.
Взглядът му обаче беше притегнат от спокойствието на по-старите майстори. Той изучаваше внимателно творбите на Жан-Батист-Симон Шарден, Никола Пусен и Антуан Вато. Тези артисти предлагаха различен начин на виждане – такъв, който се фокусираше върху подредбата на обектите и тежестта на композицията. Той изучаваше начина, по който те укротяват светлината и деликатните текстури на своите субекти. Този период не беше свързан с внезапния експлозивен взрив на цвят, а по-скоро с разбирането на подлежащата логика на една добре конструирана образ. Чрез тези наблюдения той изграждаше своя собствен богат речник от линии и форми.
Откриването на цвета и фовизмът
Преходът към живописното платно започва с период на пълно уединение и тишина. През 1889 г. остър пристъп на апендицит налага дълго възстановяване и именно по време на тази изолация актът на рисуването започва да намира своето място в неговия дух. Това, което е започнало с обикновен комплект художествени принадлежности, подарени от майка му, се превръща в нов начин на виждане, който измества предишния му интерес към правото. От спокойствието на convalescence той се насочва към търсенето на нов визуален език – такъв, който впоследствие ще надскочи далеч от традиционните методи, които е изучавал в Париж.
Промяната в палитрата му настъпва през 1896 г. по време на престой на остров Бел-Иль. Там той среща австралийския пълноправен художник Джон Ръсел, който го запознава със светлината на импресионизма и експресивната, плътна наслоена техника на нанасяне на цвят, характерна за творчеството на Винсент ван Гог. Тези срещи премахват нуждата от приглушен реализъм в земни тонове. Хенри Матис започва да използва цвета като директен инструмент за изразяване, предпочитайки нюанси, които отклитват на чувството, а не на буквалния вид на обекта. Около 1905 г. този подход се кристализира в движението фовизъм. Той и малка група други творци използват интензивни, ненатуралистични цветове, които шокират онези, свикнали с по-сдържаните, академични стилове.
Жена с шапка (1905)
Радостта на живота (1906)
Стил и художествени техники
Ръцете на Хенри Матис се движеха между много различни художествени форми. Той твори като график, печатник и скулптор, често оформяйки глина, която по-късно биваше отливана в бронз. В ранните си години той експериментира с дивизионистската техника – метод, който заимства след прочита на есе от Пол Синяк. Този подход му позволи да изгражда цвета чрез отчетливи, отделни нанесения, вместо чрез плавно смесване на пигментите.
С промяната в творческия му път се променяха и инструментите му. При работа с офорни платнини той използва техниката chine-collé, за да създава слоеве от материали. По-късно неговият метод за създаване на колажи от изрязан хартия включваше процеса на трафаретно печатне pochoir, за постигане на специфични ефекти. Тези избори разкриват една постоянна трансформация в начина, по който той оперира с повърхнината на своето произведение, преминавайки от прецизността на графичния печат към физическия акт на рязане и подреждане на форми.
Златната рибка (1911)
Luxe, Calme, et Volupté (1904)
Танцът (1910)
Синята гола жена III (1952)
По-късните години и творчеството с изрязан хартия
През 1941 г. диагнозата рак на коремната кухина промени коренно физическите изисквания към неговата творческа дейност. След двете тежки операции през 1941 и 1942 г., способността му да стои и да рисува пред easel става изключително затруднителна. В този период той откри нов, почти магически начин да твори, използвайки ножица и цветна хартия. Този метод, известен като колаж от изрязан хартия, му позволи да манипулира форми и цветове, докато е седнал, превръщайки ограниченото движение в безкрайна свобода на израза. Той започваше да оцветява големи листове хартия, а след това ги изрязваше в органични форми – като листа или фигури – за да създава напълно нови, дихащи композиции.
Тези по-късни произведения често преоткриват теми и мотиви от по-ранните му картини, но те са представени с една съвсем различна, почти архитектурна структурна яснота. През 1947 г. той публикува книгата Джаз, която включва тези жизнени и цветни колажи. Този творчески процес бе неговият начин да продължи дълбокото си изследване на формата и цвета, дори когато физическата му сила беше силно ограничена. Хенри Матис се фокусира върху деликатното взаимодействие между самите форми и пространството около тях, намирайки начин да предава движение чрез простата, но гениална акция на рязане и подреждане.
Джаз (1947)
Синя гола жена III (1952)
Къде можем да видим шедьоврите му днес
Разхождайки се из величествените зали на Ермитаж в Санкт Петербург, човек може да открие негови творби, съхранени в тази безценна колекция. Сред тях се отличава мащабното произведение от 1909 г., Танцът, създадено по поръчка на руски колекционер. Присъствието на неговите картини в Музея д'Орсе в Париж ни позволява да разгледаме отблизо как той е манипулирал цвета и формата през ранните си години в града.
В Ню Йорк Музеят на модерното изкуство притежава няколко от неговите произведения. Тези творби предлагат уникален поглед върху това как неговият стил се трансформира през десетилетията. По същия начин Националната галерия в Лондон съхранява негови картини, предоставяйки различна перспектива върху неговото творческо развитие. Присъствието му в тези институции позволява на зрителя да се предаде на тихото наблюдение на начина, по който той е използвал пигмента, за да дефинира пространството.
Танцът (1909)
Златната рибка (1911)
Лукс, спокойствие и удоволствие (1904)
